Утро Ах, мое щастие, в света най-мило, тук мокрят ме проливни дъждове. Жестоко слънце ме е обгорило, обветриха ме дръзки ветрове. При румени зари и залез златен ти всякога навсякъде си с мен. Копнежа ми по теб е необятен и обичта ми светла като ден. Тежат...
Read more
Страхувам се... Страхувам се... Не ще ми стигне времето. Върху клепачите ще слезе вечерта... Ще бъдат недовършени поемите и недопята песента... Предсмъртно Като летен сън минават дните в самотна безутешност, линее сетно слънце на смелите мечти и траурна...
Read more
След залеза... Живот, живот! - на младото ми рамо ти сложи тежка, лицемерна длан. - Мечтаното е вече отмечтано, изпита - чашата, смехът - изсмян. О, колко тиня извора помътя! - и аз утеха по-добра не знам от тази - в тоя век на кръстопътя да бъдеш влюбен,...
Read more
Пътека Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Уморения ден догорява, плаче вятърът - сбогом навеки! Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има,...
Read more