Ах, мое щастие, в света най-мило,
тук мокрят ме проливни дъждове.
Жестоко слънце ме е обгорило,
обветриха ме дръзки ветрове.
При румени зари и залез златен
ти всякога навсякъде си с мен.
Копнежа ми по теб е необятен
и обичта ми светла като ден.
Тежат ми дни на тягостна разлъка,
душата ми по теб гори, зове...
Ах, мъка, ах, ти моя вечна мъка,
не дни се минаха, а векове!
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2FwBL6yopkfxaTQQZbNvkB2QaEtDs%40474x362.jpg)
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2FFG7bGNBfaeC0GJErhDnEKupD53c%40479x556.jpg)
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2FjppIrkznEN8JS0NqMSiuW_bNn7Y%40475x330.jpg)
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2FqHstwOAdkgx4vzJKw5AFa_7WU3A%40457x320.jpg)