Няма лек, няма стълба,когато някой реши да си отиде и вземе със себе си всичко – и спомените, и топлината, и всички усмивки на земята.
Няма стълба, има само парещи въглени на мъката...
"Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек.
Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада.
Няма рецепти как да се промениш.
Просто оцеляваш.
Или умираш."Умират само хубавите хора.
Отнасят част от нашите души.
Превръщат се в звезди...
Блeстят отгоре.
И звезден прах понякога вали.
След тях бездънна празнота остава…
Боли от липса и разкъсваща тъга.
Но болката така и не минава .
Боли от студ... Горчи от самота …
Защо умират хубавите хора, лошите и Господ не желае .
Май Раят на небето е - там горе,
а адът- на земята, тук …
Кой знае...