Два гълъба бели...

Два бели гълъба в черната нощ.
Летяха над морето, а имаше буря.
Вятърът ги блъсна към една скала
и той остана там със счупени криле.

А тя си отиде и го остави
да чака своята последна зора.
Единствено само намерил е сила.
да се оплаче на любимото море.

Кажи и море, че я обичам още
за своята зла съдба не виня я.
А нима се любовта сега така поделя
аз да умирам, а тя да живее.

Той не иска зората да чака.
Той не иска слънце да изгрее.
От високата стена се гълъбът хвърля.
На любимото море в синята бездна.

А този живот си продължава.
Нова зора над морето се буди.
Единствено само истината остава,
че птиците като хората любят.