• Не се обръщай назад...

    Written by *Vili* in Небето прибира своите Ангели on 22 July 2021 à 21:08

     

     

     

     

    Не се залъгвам, че имам цяла Вселена време…
    Не, нямам. Не и в този живот.
    Свещичките ми са отдавна запалени и горят. Понякога с буен пламък, друг път мъждукат едва – едва.
    Не си мисля, че имам още много време. Това само оня отгоре го знае.

    Като мъниста на броеница се изнизват дните. И знам, времето пак няма да ми стигне. Дойде ли часа да си ходя, пак ще си кажа, че съм имала още работа за вършене. Времето никога не стига. Защото си мислим, че всичко е безкрайно. А ако знаехме всъщност колко е краткотрайно...

    Ти изгоря като буен пламък. Искрите се разпръснаха в Небето.

    Остави след себе си Светлината. За да поглеждаме вечер към звездите и да знаем, че една от тях си ти. Сигурна съм, че и там пръскаш искри.

    Не на всеки е дадено да вижда светлината на огъня. Някои само се топлеха от него. И продължават да използват огнището, което си запалил. Без теб…Но ти вече знаеш – Светлината е противоположност на Мрака.
    А ти си най-светлият лъч и всяка вечер се моля – НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД към Мрака, сине!
    Живей в Божиите Райски градини и никога НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД!

    Обичам те и те моля да ми простиш…

     

    « Три години без теб, а сякаш са цяла вечност...Честит Рожден Ден, Владе! »