Пътека Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Уморения ден догорява, плаче вятърът - сбогом навеки! Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има,...
Read more
Ние винаги търсим Вечното някъде другаде, не Тук и Сега...Винаги обръщаме духовният се поглед към нещо друго, а не към настоящето, към видимото.Или пък очакваме смъртта, сякаш ВСЕКИ МИГ не е смърт и възраждане.Всеки миг ни предлага нов живот. Днес, сега,...
Read more
Великото е винаги най-просто.Една луна, две капчици роса, Една случайна мъничка разходка...... и топлината на една ръка... ***
Read more
„Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж“ Когато боли и сълзите не спират, НАДЕЖДАТА си отива от теб като последното късче душа, което те прави човек. Чувстваш се... НИЩО! Чувстваш се празен! Навлизаш в безвремие в което минутите са часове,...
Read moreТрябва да живеем... Да живееш, значи, че всяка сутрин, когато се събудиш, трябва да избираш.Да грабнеш мига и да продължиш напред.Независимо от времето, от настроението , от състоянието, в което си. Или... да спуснеш завесите и да обърнеш гръб на ден...
Read more