...

10.08.2018

„Страхливият умира всеки ден,

смелият – само веднъж“

Когато боли и сълзите не спират, НАДЕЖДАТА си отива от теб като последното късче душа, което те прави човек.

Чувстваш се... НИЩО!

Чувстваш се празен!

Навлизаш в безвремие в което минутите са часове, часовете- години, годините - векове…

Осъзнаваш ли колко нищожна част от вселената си ? Защо се случва на теб ?
Господ ли!?! Аз вярвам в Бог но той не ме направи щастлива...

БОЛИ!!!!! Боли и не е просто рана... сякаш наистина умираш... Всяка една такава рана убива копнежите ти, мечтите ти..

Накрая спираш да се надяваш... спира да има значение... Времето е спряло... минутите са часове...

Усещаш как Вселената си поема дъх и продължава... и ти трябва да продължиш с нея, но можеш ли…

Питам те, можеш ЛИ?
Аз не мога...

Advertising