Помниш ли ония снежни калпачета, които толкова обичаше?
Радваше им се като дете и така се усмихваше, че усмивката стопяваше снега наоколо...Сега Тъжно гори свещичката под тях.Сълзите не могат да ги разтопят.
Почивай в мир, обич моя и дано ТАМ, в Светлите Божии полета има и сняг...
И калпачета...

Идва Коледа...
Хората украсяват елхите, поставят светещи гирлянди...
Ти редеше гирлянди по цялата къща и по двора дори...
В нашият дом няма гирлянди.
Няма и елха.
Скръбно гледам звездите вечер. Някъде там потрепва звездичка. Зная, че си ти...
Дано ТАМ, където си, украсяваш Божията елхичка.
А свещичките горят...
Обичам те, сине мой, сега, завинаги и след това.
