Днес трябваше да празнуваме рожденият ти ден.
Почивай в мир, сине, в светлите Райски градини…
Въздъхна душата. Изправи се до небето.
С ангели няколко заговори.
Един от тях даде ключето си.
Райските двери тихичко се отвориха.
Птици някакви пееха, пърхаше пеперуда.
Господ рече:“ Ще те прегърна.“
А ти /и на оня свят си остана такъв/
попита тихичко:“ Може ли при човеците да се върна?“
Обичам те – сега, завинаги и след това…