-
Болка...
Болката...
Само така можеш да спреш да изпитваш ГНЯВ.
Когато преживяваме тежка загуба, преминаваме през различни стадии на скръб.
Започваме с ОТРИЦАНИЕ...
Защото Загубата е толкова нереална, че не можем да я приемем за истина.
След това се ядосваме на всеки, яд ни е на оцелелите, яд ни е на себе си...
И... тогава започваме да се пазарим.
Молим се. Умоляваме.
Предлагаме всичко, което имаме.
Предлагаме душите си...
В замяна на... само още един ден...
Когато сделката се провали и гневът ни изпепели, ние изпадаме в депресия, отчаяние...
И се примиряваме.
С БОЛКАТА...
Когато боли и сълзите не спират, НАДЕЖДАТА си отива от теб като последното късче душа, което те прави човек.Чувстваш се... НИЩО!Чувстваш се празен!Навлизаш в безвремие в което минутите са часове, часовете- години, годините - векове… Осъзнаваш ли колко нищожна част от вселената си ? Защо се случва на теб ? Господ ли!?! Аз вярвам в Бог но той не ме направи щастлива...БОЛИ!!!!! Боли и не е просто рана... сякаш наистина умираш... Всяка една такава рана убива копнежите ти, мечтите ти..Накрая спираш да се надяваш... спира да има значение... Времето е спряло... минутите са часове...Усещаш как Вселената си поема дъх и продължава... и ти трябва да продължиш с нея, но можеш ли…Питам те, можеш ЛИ? Аз не мога..Никога няма да си същият след такава болка... и светът никога няма да е същият... само болката май винаги е ... СЪЩАТА!!!
И Предателството...
Странно нещо е живота.Зад всяка рана не стои враг, а човек, на когото много си държал...
Create a blog