Утро

Ах, мое щастие, в света най-мило,

тук мокрят ме проливни дъждове.

Жестоко слънце ме е обгорило,

обветриха ме дръзки ветрове.

При румени зари и залез златен

ти всякога навсякъде си с мен.

Копнежа ми по теб е необятен

и обичта ми светла като ден.

Тежат ми дни на тягостна разлъка,

душата ми по теб гори, зове...

Ах, мъка, ах, ти моя вечна мъка,

не дни се минаха, а векове!